Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2014 22:03 - Нещо интересно!
Автор: doublev Категория: Други   
Прочетен: 2609 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.04.2014 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес докато стриктно преравях боклука на съседите, случайно попаднах на интересна статия във вестника. Статията има сериозен характер и ще се радвам да я споделя с вас!    

Дребните гризачи от вида Heterocephalus glaber никога не страдат от рак, въпреки че живеят няколко пъти по-дълго от други видове гризачи. Биолози от Университета Рочестър във Великобритания, смятат че знаят защо.

Тяхното изследване бе наскоро представено в новия брой на “Proceedings of the National Academy of Sciences”. В него учените описват нов ген, наречен p16, който служи за регулатор на деленето на клетките в голите плъхове. Когато клетките станат твърде много в дадено пространство, този ген предотвратява по-нататъшното делене. Учените се опитаха да предизвикат тумор, като промениха част от клетките на дребния гризач без никакъв ефект. Просто мутираните клетки не се размножавали неконтролируемо.

„Смятаме че знаем защо тези плъхове не заболяват от рак”, казват Вера Горбунова и Андрей Селюнов, професори по биология в Университета в Рочестър и автори на изследването. „Много е ранно да спекулираме какво ще е приложението на това откритие, но потенциално ако симулирате ефекта на p16 при хората, раковите клетки няма да се размножават безконтролно и ще спираме тумора още преди да се е появил”.

Heterocephalus glaber, или познати като голи плъхове, са грозни, почти напълно обезкосмени мишкоподобни гризачи, които живеят на подземни общности. За разлика от други бозайници, тяхната социална организация наподобява тази на пчелите. Те имат царици и работници. Голия плъх може да живее близо 30 години, което е изключително дълго за дребен гризач. Въпреки че голите плъхове се наблюдават от дълго време, до днес няма регистриран нито един случай на рак при тези бозайници. Към мистерията може да се добави и факта, че веднъж достигнал зряла възраст, гризача не остарява до самия край на живота си.

През последните години Гробунова и Селюнов изследват различни видове гризачи, за да определят какви са разликите в начина по който туморите се разпространяват при различните видове. През 2006 те откриха че теломеразата – ензим който може да удължи живота на клетките, също така повишава степента на риск от дефект в клетките, което от своя страна води до рак. Този ензим е доста активен при малките гризачи, но не и при големите.

Доскоро преобладаваше мнението, че животните които живеят по-дълго, като хората например, са еволюирали да потискат активността на теломеразата, за да се защитят от рак, докато при дребните гризачи това не е от значение заради техния кратък живот. Тъй като активността на теломеразта подтиква клетките да се делят по-активно, тя помага на гризачите да се възстановяват от нараняване по-бързо.

Проблемът с това разбиране идваше от няколко вида дребни гризачи с по-голяма продължителност на живота. Честотата на заболяване от рак при тези животни не бе значително по-голяма. Пример за това е обикновената кафява катерица, която живее повече от 24 години. Биолозите се запитаха защо при такава активност на теломеразата, ракът не е по-често срещан при тези създания?

Най-после през 2008, Горбунова откри отговор на този въпрос. Дълголетните гризачи са еволюирали с непознат механизъм с анти-канцерогенно действие, което не се наблюдава при другите гризачи или големите животни. Причината да не е открит досега този механизъм е защото той не съществува в често изследваните видове, като бели мишки.

За да открият този механизъм, биолозите започнаха специално изследване върху голите плъхове. Първоначално биолозите бяха изненадани от факта, че е много трудно да се отгледат клетки от този вид за лабораторни изследвания.

Клетките просто отказвали да се възпроизвеждат в момент в който достигнат определена критична маса. Други клетки, като човешките например, също спират своето възпроизводство, но при далеч по-голяма плътност. Този факт насочи учените към следа.

„Тъй като ракът сам по себе си е мутирала клетка, която се възпроизвежда безконтролно, ние осъзнахме че каквото и да причинява спирането на деленето на клетките при голите плъхове, вероятно е същото нещо което предотвратява разпространението на рак в голия плъх”, казва Горбунова.

Голия плъх притежава ген наречен p27, който се среща при много животни. Той предотвратява клетъчното „пренаселване”, но голия плъх има допълнителен ген – p16. Често раковите клетки заобикалят защитата на p27, но при този гризач двойната бариера изглежда успява да се справи с безконтролния растеж.

В момента Горбунова и Селунов планират да навлезнат дълбоко в генетиката на голия плъх, за да видят дали тяхната ракова резистентност може да бъде приложена при хората.




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doublev
Категория: Други
Прочетен: 36052
Постинги: 25
Коментари: 4
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031