Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 20:00 - Обяснителни модели в когнитивно-поведенческата терапия, използвани при определяне формулировката по случай.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1660 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                       Обяснителни модели  в когнитивно-поведенческата терапия,

                          използвани при определяне формулировката по случай.

 

С изключение на лекарите психиатри, поведенческата терапия се ползва с добро име сред специалистите в областта на психичното здра­ве. Това напоследък се променя, най-вече с развитието на когнитивно-поведенческата терапия. Когнитивно-поведенческата терапия предс­тавлява съчетание на традиционните методи на поведенческа модифи­кация (интервенции, основаващи се на обуславянето) и когнитивната терапия на д-р Аарон Бек и неговите сътрудници. Възприемането й като основен терапевтичен подход в съвместната изследователска програма за лечение на депресията на Националния институт за пси­хично здраве (Еlkins, 1989) дава основание да се смята, че пове­денческата терапия се е утвърдила в американската психиатрия.

Според парадигмата на условните рефлекси психиатричните разстройства се разглеждат като вид абнормно поведение, заучено в резултат на неблагоприятни събития, към което пациентът се придържа за да постигне положителен ефект или да се предпази от отрицателни последици. В резултат на това, терапията се насочва към наблюдаваните симптоми, които се разглеждат като основния проблем, а не като проява на скрит болестен процес или несъзнаван конфликт. Когнитивно-поведенческата парадигма значително раз­ширява това разбиране за психопатологията (Dobson & Вlоск, 1988). Според когнитивно-поведенческата терапия познавателните процеси5 оказват влияние върху поведението и въздействието вър­ху тях може да доведе до промяна в чувствата, мислите и начина на поведение (Lazare, 1989а).

При поведенческата ориентация лечението включва подробен ана­лиз на поведението, определят се поведенията, които трябва да се про­менят, постига се споразумение за лечение, прави се избор на лечебен метод и план за проследяване на постигането на набелязаните конкрет­ни цели (Krasner, 1983). Техниките на поведенческата терапия включ­ват десенсибилизация, обуславяне чрез предизвикване на отвращение, възпрепятстване на отговора, контрол на гнева, обучение в умения за себеутвърждаване, превенция на рецидивите и когнитивно преустрой­ство6. Терапевтичните стратегии се определят индивидуално в зависи­мост от проблемите, очакванията и нуждите на пациента. Отношения­та на сътрудничество между лекар и пациент са от съществено значе­ние за постигането на терапевтичен резултат (Lazarus, 1981). Поведенческите хипотези включват:

1.Проблемите на пациента се разглеждат като нарушения в мисли­те, чувствата или поведението, които са причинно свързани с предхождащи събития.

2.Проблемите на пациента се разглеждат като нарушения в мисли­те, чувствата или поведението, които са резултат от подкрепя­щите последици на определено поведение.

3.Проблемите на пациента се разглеждат като резултат на дисфункционални познавателни процеси или на поведенчески дефицити.

4.Състоянието на пациента може да се повлияе от прилагането на определени когнитивни или поведенчески техники.

Когнитивно-поведенческата парадигма.

Под рубриката на когнитивно-поведенческата терапия се включват такива разнообразни подходи като когнитивната терапия, рационално-емотивната терапия, обучението чрез самоинструктиране, терапията, насочена към развиване на умения за справяне, терапи­ята, насочена към решаване на проблеми и самовнушението. Въп­реки някои концептуални различия, възможно е да се посочат тео­ретичните предпоставки, характерни за убежденията на повечето когнитивни бихейвиористи.

Основната отправна точка е, че хората реагират предимно на когнитивните репрезентации на средата, а не на средата сама по себе си. По-голямата част от заучаването при човека е опосредствано от познавателните процеси. Мислите, чувствата и поведе­нието са причинно взаимосвързани, а нагласите, очакванията и атрибуциите имат централна роля при пораждането, прогнозира­нето и разбирането на абнормното поведение. Също така се смя­та, че познавателните процеси могат да бъдат вместени в проверими хипотези, които лесно се обединяват с парадигмата на ус­ловните рефлекси и че е възможно и желателно да се съчетават стратегиите за когнитивно лечение с техниките, които възпроиз­веждат действието и методите, основаващи се на обуславянето. Клиницистът е диагностик, възпитател и технически консултант, който има за задача да оцени маладаптивните познавателни про­цеси и в сътрудничество с пациента да планира обучителни пре­живявания, които могат да повлияят на тези дисфункционални познавателни процеси и свързаното с тях поведение и емоцио­нално състояние (Kendall & Васоn, 1988). Терапевтичните страте­гии са индивидуално скроени за различните проблеми при раз­личните индивиди.

При тази парадигма интервенциите са активни, ограничени във времето и ясно структурирани. Терапията е насочена към това да помогне на пациента да открие, да изпита и да коригира маладап­тивните или дисфункционални познавателни процеси. На пациен­та се помага да разпознае връзките между познавателните проце­си, емоционалните състояния и поведенията, както и техните пос­ледици. Пациентът се окуражава да осъзнае и проследи ролята на негативните мисли и представи, да им се противопостави и да ги промени. Терапията продължава и след приключването на сесия­та чрез използването на задачи за домашна работа, така че паци­ентът да се научи да изпълнява ролята на свой собствен терапевт. В края на краищата, самостоятелното справяне е целта на този подход.

Накрая трябва да се отбележи, че когнитивно-поведенческите терапевти също използват манипулациите на средата, но го правят по различни причини от терапевтите, които действат в парадигма­та на условните рефлекси. За когнитивно-поведенческия терапевт тези манипулации представляват коригиращи опити за обратна връзка, които дават възможност на пациента да оспори, да преоце­ни и да постигне самоконтрол върху маладаптивните познавателни процеси, емоционални състояния и поведения (Mаchenbaum & Тurк, 1983).

Парадигми  в поведенческата терапия.

В тази част правим кратък преглед на основните парадигми на поведенческата терапия през изминалите 40 години, както и предвижда­ме най-вероятните парадигми в близкото бъдеще.

При развитието на поведенческата терапия през 50-те и 60-те години, нейна парадигма е моделът на обуславянето. Парадигмата на условните рефлекси включва два субкласа: класическо обуславяне и оперантно обуславяне. И двата субкласа се придържат строго към принципите на същите обективистични и логично по­зитивистични устои, характерни за първоначалната биологична парадигма.

Логическият позитивизъм приема, че има външен свят, който е независим от човешкия опит. Обективното знание за този свят мо­же да бъде получено само чрез непосредствения сетивен опит. Съг­ласно тази гледна тока, наблюденията представят неоспоримите ис­тини, въз основа на които учените могат да постигнат съгласие, тъй като наблюденията са обективни. Краткото твърдение, което изра­зява същността на тази епистемология е: Ако съществува, значи може да бъде измерено, и ако може да бъде измерено, значи съще­ствува. Този възглед е подобен на насочеността към заболяването на МакХю и Славни (МcHugh & Slavney, 1983).

Седемдесетте и осемдесетте години на нашия век са свидетели на „когнитивната революция" и на прехода от парадигмата на ус­ловните рефлекси към когнитивно-поведенческата парадигма. Кендъл и Бейкън (Kendall & Васоn, 1988) разглеждат този преход повече като „изменение на парадигмата", отколкото като пълна „смяна на парадигмата". Те твърдят, че между отделните изсле­дователи и клиницисти се натрупват различия, които са резултат от ограниченията на парадигмата на условните рефлекси при обясняването на когнитивно медиираните поведения. Тези авто­ри отбелязват също така, че промяната в парадигмите е силно повлияна от навлизащите в целия свят през последните 15 годи­ни явления, свързани с компютърната и когнитивната обработка на информацията. Според Уолфорк (Woolfolrk, 1988) основните промени в допусканията за човешката природа и състояние също оказват влияние върху прехода към когнитивно-поведенческата парадигма.

Някои когнитивни бихейвиористи твърдят, че логическопозитивистичният възглед на науката има недостатъци и трябва да бъде заменен от социално-конструктивисткия възглед, според който ре­алността се разглежда като социална реакция или конструкция, а не като външна същност, която може да бъде открита и наблюдава­на. Когнитивно-поведенческата перспектива включва особености, които представляват идеята на конструктивизма (Erwin, 1988). От идиографска гледна точка, данните за пациента като уникален ин­дивид често са по-полезни от обективните данни. Тази конструкти-вистка насоченост е подобна на перспективата на историята на жи­вота на МакХю и Славни (МcHugh & Slavney, 1983).

Фишмън и сътр. (Fishman et. al..) питат 10 известни поведенчески терапевти кое, според тях, е основната парадигма и епистемология в полето на поведенческата терапия днес. Те единодушно приемат, че основната парадигма е когнитивно-поведенческата, въпреки че доминиращата епистемология все още е обективистичната. Подчер­тано несъгласие се появява при поканата да предвидят какви са тен­денциите за поведенческата терапия в бъдеще. Повече от половина­та смятат, че конструктивизмът ще стане доминиращата епистемо­логия. Но има много голямо несъответствие по въпроса за домини­ращата парадигма, което варира от връщане към парадигмата на ус­ловните рефлекси до екзистенциално-феноменологичната версия на когнитивно-поведенческата терапия.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816096
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031